Атака на Блоговете

Една статия в Forbes
озаглавена "Атака на Блоговете" с подзаглавие
"Блоговете са трибуна на една оnline линчуваща тълпа, която декларира свобода, но бълва лъжи, клевети и обиди. Техни силни съюзници в това начинание са Google и Yahoo."
ми привлече вниманието.

Ето някои фрагменти:

Живеят ли компаниите в страх от блоговете?
"No wonder companies now live in fear of blogs. "A blogger can go out and make any statement about anybody, and you can't control it. That's a difficult thing,"says Steven Down, general manager of bike lock maker Kryptonite, owned by Ingersoll-Rand and based in Canton,Mass.
Last year bloggers posted videos showing how to break open a Kryptonite lock using a ballpoint pen.That much was true. But they also spread bogus information--that all Kryptonite models could be cracked with a pen; that it is the only brand with this vulnerability; and that Kryptonite knew about the problem and covered it up.None of these claims is true, but a year later Kryptonite still struggles to set the record straight, while spending millions to replace locks. "

BLOGGER-ите, като журналисти ==
"But if blogging is journalism, then some of its practitioners seem to have learned the trade from Jayson Blair. Many repeat things without bothering to check on whether they are true, a penchant political operatives have been quick to exploit. "Campaigns understand that there are some stories that regular reporters won't print. So they'll give those stories to the blogs," says Christian Grantham, a Democratic consultant in Washington who also blogs. He cites the phony John Kerry/secret girlfriend story spread by bloggers in the 2004 primaries. The story was bogus, but no blogger got fired for printing the lie. "It's not like journalism, where your reputation is ruined if you get something wrong. In the blogosphere people just move on. It's scurrilous," Grantham says. "

BLOGGER-ите са сбирщина и изобщо не са демократични ===
"And though they have First Amendment protection and posture as patriotic muckrakers in the solemn pursuit of truth, the blog mob isn't democratic at all. They are inclined to crush dissent with the "delete" key. When consultant Nick Wreden criticized credit card banking giant MBNA on his blog, a reader responded in support of MBNA. Wreden zapped the comment. "I just thought: ‘This has to be a plant,'" he says. "

Дали BLOGGER-ите са тълпа която линчува или войнство, което отстоява истината, казвайки на медиите: "We've Only Just Begun."

"Играчи" като Google които са собствeници на Blogger спират перверзии, спам и вируси и помагат на полицията да намери виновниците, но защо не трият материали, които позорят различни индивиди.
Защото те са защитени от "Communications Decency Act of 1996, which frees a neutral carrier of Internet content from any liability for anything said online. "

Трябва ли "блогирането", което е в ранната си детска възраст да бъде регулирано със закони?
"But even the Constitution doesn't give a citizen the right to unjustly call his neighbor a child molester. Google and the like argue they bear no more responsibility for content than a phone company does for slander over its wires. But Google's blog business looks less like a phone company and more like a mix of reality TV and an online magazine. Bloggers provide the fare, and Google maintains it for them free of charge, sometimes selling ads. Google says ad revenue isn't the point. The real aim is "to let users embrace the Web as a medium of self-expression," a spokesman says. Google lets them run wild. Yet Google edits and censors blog content all the time--to protect its own interests. The company, whose portentous corporate ethos includes the mantra "Don't be evil," snuffs out blogs that engage in "phishing" (tricking people into revealing confidential information) and "spam blogs" that skew Google's search results. Bloggers who sign up for its ad program (Google passes along 79% of sales, on average) must follow firm Google guidelines that limit references to drugs, alcohol, tobacco, gambling and even "excessive profanity.""

обаче, пострадали от клевети казват че:
Yahoo and other carriers should step up: "They make money selling ads on these message boards, and the controversial material generates the most traffic. So they're benefiting from this garbage. I think they should take responsibility for it."
===============

"След като този тип web sites (като Blogger) са твърде лесни за използване, безплатни (или поне не скъпи) и доста влиятелни като медийна трибуна, ние сме загрижени че един погрешен пост може да "разклати" цели индустрии.
Затова съветваме нашите бизнес клиенти да се върнат към static HTML and non-syndicating sites, които имат по-малко влияние и по-малка аудитория" - пише Steve Broback

имахме среща на ъгъла

документална поезия

No.26

6-то чувство


приятели, разкази, скутер, шесто чуство
случват ми се неща, които ме карат да си мисля че "придобивам" шесто чувство
написах един разказ "разговор на шумна улица"
и скоро след това един приятел ме попита: "искаш ли да отидем до летището?"
написах "10 правила за безопасно управление на scooter в град" и същия този скутер който карах години наред го продадоха (беше служебен)
говорих с една позната за един приятел, който живее в Париж и на следващия ден той ми се обади, а не се беше обаждал близо година ===
КАКВО СТАВА??????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
==============================================
дали да не си купя този TOUGHBOOK

Текстът е написан през 1997 г. 

Започвам да пиша.
Каквото и да е.
Обикновенни глупости.
Изобщо не е важно какво ще бъде.
Дали пишеш или не, няма никакво значение.
Ще разсъждавам върху "виртуалния бял лист" на computer-a.
Но циркът е че мозъка ми също е бял лист.
Предполагам, че всеки който започва да пише, мечтае някой издател да превърне написаното в bestseller.
Дали това мисли и самовлюбения в себе си индивид.
Знам ли?
Трябва ли човек да си задава въпроси на които не може да си отговори?
Адски тъп въпрос, нали?
Сигурно вече се хванахте.
Всъщност,
това е упражнение по стил и го пише един студент.
Той си въобразява, че някой го чете, но за нещастие е луд.
Става интересно.
Какво толкова интересно.
Кой е луд?
Студентът или персонажът?

-Ето първата грешка. В един разказ (без значение за какво се разказва в него), трябва да е ясно кой е разказвачът и кои са персонажите.
Иначе читателят не може да се ориентира в действието и се отказва да чете по-нататък. Значи първото правило трябва да бъде... По дяволите
правилата! Те се учат още в училище, а нали той е студент.
-Какво става?
-Как какво? Още ли не разбираш?
-Какво да разбирам?
-Ами че има преподавател и студент. Те са персонажи в този текст.
-Добре, ами кои сме ние?
-Как кои? Читатели - персонажи. И ние сме в текста.
-Ще умра от смях. А истинските читатели кои са?
-Е, не отговарям на такива въпроси.
-Защо, тъпи ли са?
-Не, просто не знам кои са читателите. Не им знам имената.
-Адски остроумно. Хвана се за думата и се измъкваш.
-Не е така. Нали говорим за текст, а това е набор от думи.
-О-хо, има рокада в позициите. Ти не си вече читателят, а си преподавателят. А аз изглежда съм студента и ти започваш да ме учиш.
-Страхотно размести нещата.
-Нали говорим за езика. А езика...
-Почакай току що ме обвини, че съм станал преподавател, а ти...
-Не те обвинявам. Ние обсъждаме някакъв текст.
-Да, но не по този начин.
-Ти сигурно знаеш верният начин. Изглежда че имаш готови рецепти за всичко.
-Господи, този начин на общуване ме изморява. Това с рецептите... направо ме уби. Знаеш, че клишираните фрази ми действат зле.
-Страхотен отговор. Нещата са поставени отново на мястото. Преподавателят и студента. Ти естествено си гуру-то.
-Защо не можеш да общуваш нормално.
-Точно така, думичката нормално звучи много добре, защото в текста става дума за луд.

Пак нищо не излезе. Като прочетох написаното и поправих някои грешки, разбрах, че трудно се разбира. (Това го казва писателя, т.е. този който е написал този текст.
А писателят е студент, който е или не е луд.)
Така е при някои, които пишат. НЕ СЕ РАЗБИРА НИЩО ОТ ТОВА КОЕТО СА НАПИСАЛИ .
А трябва ли ДА СЕ РАЗБИРА?
Естествено.
Познайте какво по вид е последното изречение.
Шегувам се.
Кой пък е този който се шегува?
Вътрешният глас.
Ясно.
Лудият е тук, а не в текста.

-Кой ви каза, че трябва да пишете? - попита редактора, като остави листа с написаното.
-Вътрешният глас...не...шегувам се - отговори младежа. Но кой според вас трябваше да ми каже?
-Един от няколкото възможни човека, които се търсят за съвет при подобни случаи. Например някой писател.
Сигурно звучи банално, но е така. Изобщо имате ли потребност да пишете.
-Не, нямам. Звучи ми много смешно, като чуя нещо от рода на "потребност да пишете". Имам потребност да ям, а за да ям имам нужда от пари. Затова пиша - за пари.
-Звучи страшно досадно. Младият талант, който трябва да продава някакви историйки, за да може да преживява. Той мисли за пари и си представя, че ги печели.
-Не си представям нищо. Вие ще ми кажете как става това.
-И защо смятате, че ще ви кажа.
-Защото май ви допадна това което съм написал.
-Излъгали сте се.
-Значи смятате, че е боклук.
-Не бих се изразил точно така, но няма читатели за такива текстове.
-И това е всичко, така ли?
-А вие какво очаквахте, да ви донеса кифлички и докато ги ядете да направя анализ на гениалния ви текст ли?
-Щях да ви платя кифличките, но все пак ви благодаря. Страшно ми помогнахте.
-Въобразявате си, че съм от социалната служба и раздавам парични помощи на всеки, който ми донесе някакъв текст, така ли?
-А вие не сте, така ли?
-Очевидно не. Аз съм един циничен редактор, който трябва по осем часа на ден да кисне я този шибан кабинет и да чете бездарни графомански неща.
-Майната ти, копеле! - каза той (кой?) на излизане
-Ха, ха, ха,ха... - здравата се смееше редактора (кой?)

10 правила за безопасно управление на scooter в градa

разходка на куче

разговор на шумна улица

- ще ходя на летището
- ще посрещаш или ще пътуваш
- просто ще гледам как пристигат и заминават, излитат и  кацат
- всеки в един момент изкрейзва, при теб явно момента е дошъл по-рано
- да....момента.....след това смъртта....
- a-ха... скоро си купих парцел на централни...
- какво изложение е
- не знам, ама не ми допадна
- винаги съм искал в гробница...
- a аз за пирамида си мечтаех, ама много дълго ги строят и е кофти да си отидеш в строеж....
- да..да...макар че има ли значение, при положение, че си....
- има..., поне за мен има
-интересна тема... искаш ли да се опитаме да я изчерпим
-да
-да направим план за да не пропуснем нещо
-да направим
-първо за подготовката ..... знаеш ли че будистките монаси се приготвят за.....
-ами не знаех ама гледах един филм в който...
-знам, знам ... всичко вече го научаваме от ........с една дума -  масова култура, добре опакована, поднесена, сдъвкана.....цялато ни познание идва от медиите, електронни или
печатни, какво заначение има

-хей, аз говоря за кино.....киното не е медия 

-да, май не е

-искаш ли да не се разсейваме
-да, да, извинявай
-знаеш ли че познавам едим медиум... искаш ли да направим спиритичен сеанс
-да, да,  да направим
-ти с всичко се съгласяваш
-не с всичко.... не обичам да казвам наздраве по 20 пъти когато пия с .........
-ти още ли пиеш
-само пуша
-е, и аз пуша
-ама аз пуша трева
-каква трева
-ами за съжаление кофти, ама такава има
-ха, не бях чувал за трева
-ако само за това не си чувал.....
- е и за още 2-3 неща
-карай, да не ти пука.....какво е за теб познанието
-едно от любимите неща
-опитвал ли си го
-не, жена ми изяде ябълката
-е, и...
-ами каза че не е нищо особенно, а пък доста скъпо ни излезе
-една ябълка...
-е...... понякога, за да не се караме я оставям да прави каквото иска
-какво ще правиш сега
-защо, искаш да дойда с теб ли
-ако ти искаш
-пошегувах се
-и аз
-чао
-чао

Podcasting, podcaster, podcast

За момента все още модерни думички.
Ами най-накрая направих и аз.
Макар че се каня повече от месец. Всъщност това е втория; първия
беше тестов за да видя каква е "технологията" - играчка си е.....

Вчера си играх доста с втория ми подкаст.
Нямах много музика в notebook-a, а ме мързеше
да записвам от CD-та на HD и без това постоянно
GB-тите намаляват тъй, че използвах общо 4 пиеси (парчета)
които изрязвах, използвах samples (вой на хиена и още......),
FX (ефекти - женски хор прекаран през толкова ефекти, че не звучи като хор
и то само за няколко секунди)  и т.н.......и направих
един колаж от около 4'10" и още около 30-40 секунди в началото
обяснявам нещо, но то по-скоро е игра на гласа ми  в различни плоскости.
Изглежда интересно, но не е нищо особенно :))
Игра,игри...... не станаха ли много?
2nd Podcast може да се чуе тук или да се абонирате тук

самотата

Какво е самотата и защо има толкова самотни хора.
Какви прости въпроси и не лесни отговори.
Кой ли не е писал за самотата и нима има да се каже още нещо.
Надали.
Защо тогава да прибавям още една скучна история към океана от "самотни"  истории.
А защо не.
Да-ааа, защо не.

Спомням си че имах такъв период.
Не разговарях.
Изглежда нямах и нужда. Разговорите ми се струваха загубено време.
Не че времето беше толкова ценно за мен. Просто бягах от каквито и да е разговори.
Потъвах в мечти, пътувах в мислите си, водех въображаеми разговори с въображаеми и реални личности.
Гледах на света от горе или изследвах даден проблем под микроскоп.
Бях си достатъчен.
Не ми бяха необходими другите.
Те дори ми пречеха да се потопя още по-пълно в самотата си, която  сгряваше душата ми.
И така ден след ден, месец след месец, година, две....
Започвах да ставам асоциален, да ме дразни всякакво присъствие на хора.
Не можех да пътувам с градския трнспорт, не можех да отида на кино или където и да е .........
Навсякъде имаше хора.
Какъв ужас
Започнах да не излизам.
Излизах само да си купя цигари.

Това беше доста отдавна.
Но не мога да си спомня.....
Не мога да си спомня как се върнах към разговорите, към хората........към самотата.

просто разговор по телефона

-имате ли ...
-да имаме
-може ли да ми я запишете
-да, може
- колко струва
-15 лева
-с куриерски служби, работите ли?
-не, защо?
-защото аз съм инвалид
-да,..... това е малък проблем за нас
-наистина, за мен е малко по-голям
-питахте ли в други фирми, ......може би те могат.....
-питах, навсякъде ми отговаряха по този начин
-...че не могат да ви я доставят в дома ви
-да, отговаряха ми, че това е обща практика...
-да, да така е
-благодаря ви господине, лек ден
-знаете ли...аз бих могъл... къде живеете
-младост две
-оо-о, това е на другия край на града
-знам
-мога да дойда със собствения си автомобил, но ще ви струва още 15 лева
-добре, чудесно, няма проблем, може да дойдете когато искате, аз не излизам
-добре, ще дойда около осем и половина
-ще ви чакам и много ви благодаря, дочуване
-за нищо, дочуване

на следващия ден

-ало, вчера говорих с един господин.....
-с мен говорихте, съжалявам, но нямах време, .......защо не се обадите във фирмата.....
-да, добре, благодаря ви, дочуване
-съжалявам.... дочуване

Диалог

- но, защо идвате при мен?
- а при кого да отида?
- при който искате
- ето виждате ли защо дойдох при вас
- браво, обичате каламбурите, .....вижте, сбъркали сте, аз нямам нищо общо с тази работа
- с коя работа? Аз дойдох при вас по един въпрос
- аз не съм човекът който може да ви разреши проблема
- какъв проблем, това не е проблем
- защо не ме оставите на мира, господине....
- вие сте на работа, госпожо, ако искате да сте на спокойствие недейте да работите.
- вие да не сте някъкъв съветник? ....давате ми съвети какво да правя ли?
- ако мога да ви помогна, защо не
- сега ми помагате? ....не бяхте ли вие, който търсехте помощ
- помощ е силно казано...хм..
- моля ви, вървете си, не ми губете времето
- за какво време говорите, вие обслужвате гражданите
- не е истина, че това ми случва ....на мен
- какво ви се случва?
- ...............
- сега ще мълчим, така ли?
- какво ис-ка-те!!!???
- не викайте, моля ви......
- ще викам, докато не си тръгнете
- добре, добре... тръгвам си
- ох........господи ...........
След малко....