Една вечер прибирайки се от работа, един тип с който разхождахме нашите кучетата около блока, ми даде своя PDA и ме помоли да му сложа карта на GPS-a за EASTERN EUROPE (включително, БГ разбира се). Каза, че щял да се реваншира. И така започна приключението ми с GPS. Много е дълго за разказване, а и забравих почти всичко около това какво точно се случи, как търсих карта, как четях форуми, как crack-нах tomtom-a, как се разхождах в неделя по улиците изпитвайки неистово удоволствие, че поне 3 сателита хващат моите кординати, но успях. Справих се! Звучи като че ли съм бил на изпит, но май си беше изпит. Винаги когато някой иска от мен услуга и аз приемам - започвам да доказвам че мога да свърша тази или онази работа. Защо го правя. Незнам. От любопитство към новите играчки ли? Възможно е. Заради това че още ме бива (макар че не съм сигурен), но явно още детето у мен е живо ( клише), за да се заловя за нещо, да изгубя/спечеля време, заради потупване по рамото или черпене в местната кръчма/ресторант (в зависимост от ъгъла под който гледате на тези заведения). Възможно е.

Май не съм писал изречение в което има толкова много скоби. Не съм сигурен.

как да се спасим от комарите

Миналата седмица решихме да минем през парка. Времето беше разкошно и разхождайки се бавно, слушайки птиците, радвайки се на топлият за сезона ден се поизморихме и седнахме на някакъв камък. Извадихме бургерите които бяхме купили преди това и започнахме да ги поглъщаме бързо. За нещастие ни нападнаха комари. За 2-3 минути бях ухапан от поне 10 комара.

Веднага се спасихме от тази напаст. Но си казахме че лятото идва и трябва по някакъв начин да се спасим от КОМАРИТЕ.

Като се разрових из мрежата открих решението

и то се казва ИНСЕКТ ТЕРМИНАТОР

Помолих моят приятел NGEE да напише и той нещо за комарите.

И ето какво ми изпрати по email-a:

Не изпадайте в глуповото положение да биете сам себе си.
Купете си комарилник или отидете там където го има
за по една бира на спокойствие…

Спасете сезона! Цялостни рещения против комари и други
насекоми в областта на туризма, ресторантьорството,
хранителната промишленост и др.

…Рано сутринта всички седнаха да вечерят.После щяха да
спят.Бяха си взели неплатен отпуск за да не спят в службата…
Така е без комарилници.

…Не можеше повече…Намрази всякакво пиене.Само при мисълта
че пак ще пие цяла нощ, започна да му се повдига.Намрази и би-
рата.Панталоните не му ставаха вече, а и парите бяха на свършване.
Лятото едва започваше.Да остане тази нощ..Поне тази нощ, но
знаеше че няма да издържи пак този кошмар. Стана уморено и тръгна
към кръчмата на две преки от тях, където имаше комарилник…

…Нещо не беше както трябва.Огледа още веднъж.Навсякъде
уплътнено, затъмнено.Изгаси и телевизора. Това изчерпа силите
му докрай и се срути в ъгъла. Ноща едва започваше. Малки зловещи
черни точки се появиха на монитора на ноутбука му на масата.
Трябваше само да стане и да напише един адрес в интернет…
Да това беше…Да стане и да поръча…Но нямаше сили.
А можеше да стане…,и да поръча…
Така е без комарилници.

…Просташкото веселие на тези зад оградата просто го подлудяваше.
Помисли, че смехът на децата им е някак си истеричен. На всичко
отгоре ще вечерят в градината. Прибра се в къщата и хлопна вратата.
Прозорците бяха затворени, а завесите плътни.
Този път купи от аптеката по-широки бинтове. Беше време…Посегна към
първия пакет. Дали не трябваше да послуша жена си? След един час
бинтован целия легна по гръб на канапето.Само очите му свободно се
стрелкаха във всички посоки.Не чуваше жуженето но ги видя.
Стисна зъби изатвори очи. Хрумна му-и все пак той щеше да победи…
Така е без комарилници.

…Жуженето от зоболекарската машина му попречи да чуе другото.
Усети го в гърлото си, когато той го ухапа.Нямаше как да затвори уста.
Само очите му се разшириха.Беше вцепенен от изненада и пропусна
момента да реагира. Сега усещаше, че плува в нещо много тъмно и лепкаво
някъде далеч отвъд хоризонта. Опита се да тропа с ръце и крака, но
не ги усещаше. Не трябваше да заспива…Знаеше някакси, че не трябва да спи
но затвори очи. Ленива мисъл, като цигарен дим се стелеше в съзнаннието
му.Жена му щеше да купи печено пиле за вечеря…
Така е без комарилници.

 Продукти: 1 кафена чаша ориз, 1 глава лук, маслини около 300 г, олио, сол, чер пипер, дафинов лист
Приготовление:
1. Почиствате ориза от чужди тела и повредени зрънца (например, с черни точки), ако е необходимо. Миете го докато водата се избистри. Пресипвате го в по-разлат съд, за да поизсъхне
2. Нарязвате лука
3. Загрявате олиото и изсипвате лука. Бъркате, докато се обезводни
4. Прибавяте ориза и бъркате интерзивно, докато зрънцата престанат да се слепват и започне да се "пръска" по стените на тенджерата
5. Наливате 3-4 чаши (същата, с която е мерен оризът) вода и бъркате, за да не се утаи на дъното и да загори
6. Прибавяте солта и подправките
7. Бъркате на малки интервали, докато оризът не започне да набъбва
8. Прибавяте маслините, разбърквате. От този момент нататък не бива да се прекалява с бъркането, за да не стане на каша, но не бива и съвсем да се оставя сам на себе си. Оставя се да ври до сваряването на ориза.

 A ето извадка от chat-a:
/в който става дума за технологията:)/

i t: нямам кафена чаша

i t: или ако имам тя е много малка

mikstura: ами половин чаена

i t: друга мерилка

mikstura: чаената голяма ли е?

i t: нормална

mikstura: опитай с половин

i t: ок

i t: чакай да прочета

i t: рецептата

mikstura: ок

i t: дафинов лист нямам

mikstura: ще опиташ без

i t: можех да купя ако знаех

i t: да

mikstura: без друго маслините са ароматни и не е чак толкова нужно

i t: ок

i t: това за една порция ли е

mikstura: това според мен ще стигне за 2

i t: ок

mikstura: ако искаш, сложи цяла чаша ориз

i t: колко лук да нарежа

i t: и как да го нарежа

mikstura: ами по-ситно е по-добре

mikstura: ама както можеш

i t: а колко лук

mikstura: не е от голямо значение

mikstura: една глава

i t: колко глави

mikstura: големи ли са?

i t: ами има големи и средни

mikstura: ами той се стопява, така че една глава, само да не е съвсем дребна

i t: ок

i t: дори голяма ще нарежа

mikstura: ок

i t: в какъв съд се извършва действието на котлона

mikstura: тенджера

i t: имам средно-голяма

mikstura: да, става

i t: сега ще пусна котлона

i t: защото той бавно се загрява

mikstura: добре

i t: да слагам ли нещо на него

mikstura: чакай, не бързай

mikstura: първо измий ориза

i t: ок

mikstura: после нарежи лука

i t: започвам

mikstura: ок

i t: ок

i t: измих ориза

i t: и нарязах лука

i t: какво става нататък

mikstura: секунда, че ме разсеяха

i t: аха

i t: стъпка 3

i t: нали

mikstura: значи, слагаш тенджерата

i t: да

mikstura: сипваш олио да покрие дъното

i t: да

mikstura: и си приготвяш всичко да ти е под ръка

i t: да

i t: и

mikstura: запържваш лука, слагаш ориза

i t: колко да се загрее олиото

mikstura: да ти кажа, че със същата чаша мериш и водата

i t: да

i t: май си писала в рецептата

mikstura: ами пускаш едно парченце лук

i t: да

mikstura: и ако зацвърчи, значи е готово

i t: и

i t: аха

i t: добре

i t: отивам

mikstura: но не го оставяй много да загрява

mikstura: да не изгори

i t: добре

i t: няма опасност

mikstura: ок

i t: ок

i t: и колко време трябва да бъркам лука

mikstura: ами като започне да се свива

mikstura: и слагаш ориза

i t: аха

i t: как да се свива

mikstura: ами той си пуска сока и се свива

i t: аха

mikstura: като изври сока

i t: добре

mikstura: ок

i t: ок

i t: аз сипах една чашка - тя е като че ли малко по-голяма от кафена чашка

mikstura: вода?

i t: да

i t: колко вода

i t: да сипя

i t: още не е станал лука

mikstura: трябва да са 3-4 като тази в която мери ориза

mikstura: чакай

i t: аха

i t: 3 или 4

i t: идеята е ми е

mikstura: лука и после ориза

i t: да

i t: не стане

mikstura: и като стане, тогава водата

i t: скашкан ориза

mikstura: нали не си сложил още вода?

i t: не съм

mikstura: ок

i t: да разбъркам ли лука

mikstura: ориза - да се пръска

i t: ами ще погледна

i t: чакай

mikstura: да

i t: омекнал

i t: е лука

i t: но

mikstura: така

mikstura: но?

i t: май не се пръска

mikstura: оризът трябва да се пръска

mikstura: значи, можеш да сипеш ориза

i t: за лука говоря

mikstura: аз - за ориза

mikstura: като сипеш ориза при лука, бъркаш през цялото време

i t: да сипвам ли ориза

mikstura: да, но чакай да ти кажа

mikstura: защото трябва да си там

mikstura: като започне да се пръска оризът

mikstura: сипваш тия 3-4 чеши вода и пак разбъркваш, за де не остане оризът на дъното

i t: кога да сипя водата

i t: отивам да не изгори лука

mikstura: като започне оризът да се пръска по стените

mikstura: да

i t: ок

i t: нали

i t: ориза се сипва при лука

mikstura: да

i t: и да бъркам така ли

mikstura: да

i t: ок

mikstura:

i t: ами

i t: не забелязвам да се пръска

i t: по стените

i t: но прави опит да загаря

mikstura: ами няма страшно да наливаш водата

i t: ама цялата ли

i t: 3 чаши

mikstura: да

i t: ок

mikstura: ок

i t: колко често

i t: да бъркам

i t: сипах водата

mikstura: ами отначало по-често

mikstura: защото оризът се утаява

i t: ок

mikstura: и може да загори

i t: ок

mikstura: ок

i t: още е малко твърдичък

i t: ама е ме е страх

mikstura: ами ще трябва да ври

i t: да не стане каша

i t: безсолен е

mikstura: не трябва да доливаш вода

i t: няма

i t: и без това ми се струва

mikstura: и вече да бъркаш по-малко и внимателно

i t: че е малко воден

mikstura: ще се надуе

i t: аха

mikstura: и ще глътне водата

i t: не се е надул според мен

mikstura: сега сложи подправките

i t: той е много

i t: дребен

i t: ориз

mikstura: нищо

i t: ок

i t: кои

i t: подправки

mikstura: солта, черния пипер

mikstura: имаш ли?

i t: колко сол

i t: и колко черен пипер

mikstura: не знам колко солено обичаш

i t: да

i t: има

i t: ама не е смлян

mikstura: имай предвид, че и маслините са солени обикновено

mikstura: тъкмо

i t: нормално

mikstura: сложи 3-4-5 зърна

i t: не ям много сол

i t: а колко сол

mikstura: пробвай с половин чаена лъжичка

i t: колко маслини

mikstura: ами колко имаш?

i t: ок

i t: чакай да видя

mikstura: не на брой

i t: и да рабъркам

mikstura: да

i t: 9 маслини

i t: средни

mikstura: ами всичките

i t: ок

i t: ад

i t: нямам

i t: черен пипер

mikstura: нищо

mikstura: не пречи

i t: вече ми се струва

i t: че остава на дъното

i t: много бухна

mikstura: видя ли

i t: да

mikstura: ами внимавай да не загори

i t: ок

mikstura: ок

i t: мисля че мога да го махам

i t: добре е на вкус

mikstura: опита ли го дали е сварен?

i t: да

mikstura: ок

i t: опитах го сварен е

mikstura: махай го

i t: според мен

i t: ок

mikstura:

i t: махнах го

i t: да го сложа ли

i t: в хладилника или не

mikstura: защо в хладилника?

i t: ами незнам

i t: така ми дойде

i t: малко да изстине

mikstura: не е полезно за хладилника това

i t: ок

i t: аха

mikstura: като сипеш в чиния ще изстине по-бързо

i t: ок

i t: сега ще си сипя

mikstura: ок

i t: ок
===========

купувам  кроасани и разни други неща и не мисля за ..........

 Това е древноиндийска мъдрост, която е издълбана на камък върху стената на един дом за сираци в Калкута.

“Хората са неразумни, алогични и егоцентрични.
Обичай ги, каквото и да става.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро, каквото и да става.

Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се да успееш, каквото и да става.

Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре.
Прави добро, каквото и да става.

Честността и откровеността те правят уязвим.
Бъди честен и откровен, каквото и да става.

Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ.
Продължавай да изграждаш , каквото и да става.

Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш.
Помагай им, каквото и да става.

Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го, каквото и да става.”

Ето някои фрагменти:

Живеят ли компаниите в страх от блоговете?
"No wonder companies now live in fear of blogs. "A blogger can go out and make any statement about anybody, and you can't control it. That's a difficult thing,"says Steven Down, general manager of bike lock maker Kryptonite, owned by Ingersoll-Rand and based in Canton,Mass.
Last year bloggers posted videos showing how to break open a Kryptonite lock using a ballpoint pen.That much was true. But they also spread bogus information--that all Kryptonite models could be cracked with a pen; that it is the only brand with this vulnerability; and that Kryptonite knew about the problem and covered it up.None of these claims is true, but a year later Kryptonite still struggles to set the record straight, while spending millions to replace locks. "

BLOGGER-ите, като журналисти ==
"But if blogging is journalism, then some of its practitioners seem to have learned the trade from Jayson Blair. Many repeat things without bothering to check on whether they are true, a penchant political operatives have been quick to exploit. "Campaigns understand that there are some stories that regular reporters won't print. So they'll give those stories to the blogs," says Christian Grantham, a Democratic consultant in Washington who also blogs. He cites the phony John Kerry/secret girlfriend story spread by bloggers in the 2004 primaries. The story was bogus, but no blogger got fired for printing the lie. "It's not like journalism, where your reputation is ruined if you get something wrong. In the blogosphere people just move on. It's scurrilous," Grantham says. "

BLOGGER-ите са сбирщина и изобщо не са демократични ===
"And though they have First Amendment protection and posture as patriotic muckrakers in the solemn pursuit of truth, the blog mob isn't democratic at all. They are inclined to crush dissent with the "delete" key. When consultant Nick Wreden criticized credit card banking giant MBNA on his blog, a reader responded in support of MBNA. Wreden zapped the comment. "I just thought: ‘This has to be a plant,'" he says. "

Дали BLOGGER-ите са тълпа която линчува или войнство, което отстоява истината, казвайки на медиите: "We've Only Just Begun."

"Играчи" като Google които са собствeници на Blogger спират перверзии, спам и вируси и помагат на полицията да намери виновниците, но защо не трият материали, които позорят различни индивиди.
Защото те са защитени от "Communications Decency Act of 1996, which frees a neutral carrier of Internet content from any liability for anything said online. "

Трябва ли "блогирането", което е в ранната си детска възраст да бъде регулирано със закони?
"But even the Constitution doesn't give a citizen the right to unjustly call his neighbor a child molester. Google and the like argue they bear no more responsibility for content than a phone company does for slander over its wires. But Google's blog business looks less like a phone company and more like a mix of reality TV and an online magazine. Bloggers provide the fare, and Google maintains it for them free of charge, sometimes selling ads. Google says ad revenue isn't the point. The real aim is "to let users embrace the Web as a medium of self-expression," a spokesman says. Google lets them run wild. Yet Google edits and censors blog content all the time--to protect its own interests. The company, whose portentous corporate ethos includes the mantra "Don't be evil," snuffs out blogs that engage in "phishing" (tricking people into revealing confidential information) and "spam blogs" that skew Google's search results. Bloggers who sign up for its ad program (Google passes along 79% of sales, on average) must follow firm Google guidelines that limit references to drugs, alcohol, tobacco, gambling and even "excessive profanity.""

обаче, пострадали от клевети казват че:
Yahoo and other carriers should step up: "They make money selling ads on these message boards, and the controversial material generates the most traffic. So they're benefiting from this garbage. I think they should take responsibility for it."
===============

"След като този тип web sites (като Blogger) са твърде лесни за използване, безплатни (или поне не скъпи) и доста влиятелни като медийна трибуна, ние сме загрижени че един погрешен пост може да "разклати" цели индустрии.
Затова съветваме нашите бизнес клиенти да се върнат към static HTML and non-syndicating sites, които имат по-малко влияние и по-малка аудитория" - пише Steve Broback

ЧИСТО Е

Дъх на камъни...
                         и няма шум...
                                              слънцето не свети

В ПРИРОДАТА Е

Лепкава атмосфера...
                                пак стъпки...
                                                   това е вечност

В КОСМОСА Е

No.26

Скалпелът се забива в ръката
Ръката движи скалпела
Плътта се разпорва
Фонтан от кръв
Ръката дърпа червата
Ципата лепне
Червата са прибрани в кутията
Косата също е там
Капакът тропва - той е метален
Водата тече - ръката се мие
Вратата се хлопва - тя е дървена
Трамвайната дръжка охлажда ръката
Ръката милва момиченце което плаче
Момиченцето държи в ръката си скалпел
Скалпелът се забива в куклата

 1. Никога не карайте без каска и без специална екипировка
2. Движете се на фарове
3. Осевата линия е за предпочитане - всеки "водач на МПС" ви вижда
4. Скоростта - преценете дали с 40 км/ч или 100 км/ч - понякога с 40 е бързо, а със 100 е бавно
5. Помнете, че за другите на пътя - вие не сте участник в движението
6. Имайте едно на ум, че мигачите (светлините) са "екстра" за тези които са пред вас
7." Използвайте огледалата максимално" - добре е да знаете какво се случва и зад вас
8. Не се състезавайте - безмислено е - вие винаги печелите
9. Спазвайте правилата за безопасно движение - маркировка, знаци и др.- ще бъдете по-"safety" и ще избегнете глоби и/или актове
10.Бъдете концентрирани, не се разсейвате, вие все пак сте на 2 колела
===============
Това са мои правила, изведени от "практиката", които никога на "куп" не спазвам - за съжаление

-хей, аз говоря за кино.....киното не е медия 

-да, май не е

-искаш ли да не се разсейваме
-да, да, извинявай
-знаеш ли че познавам едим медиум... искаш ли да направим спиритичен сеанс
-да, да,  да направим
-ти с всичко се съгласяваш
-не с всичко.... не обичам да казвам наздраве по 20 пъти когато пия с .........
-ти още ли пиеш
-само пуша
-е, и аз пуша
-ама аз пуша трева
-каква трева
-ами за съжаление кофти, ама такава има
-ха, не бях чувал за трева
-ако само за това не си чувал.....
- е и за още 2-3 неща
-карай, да не ти пука.....какво е за теб познанието
-едно от любимите неща
-опитвал ли си го
-не, жена ми изяде ябълката
-е, и...
-ами каза че не е нищо особенно, а пък доста скъпо ни излезе
-една ябълка...
-е...... понякога, за да не се караме я оставям да прави каквото иска
-какво ще правиш сега
-защо, искаш да дойда с теб ли
-ако ти искаш
-пошегувах се
-и аз
-чао
-чао

-може ли да ми я запишете

-да, може

- колко струва

-15 лева

-с куриерски служби, работите ли?

-не, защо?

-защото аз съм инвалид

-да,..... това е малък проблем за нас

-наистина, за мен е малко по-голям

-питахте ли в други фирми, ......може би те могат.....

-питах, навсякъде ми отговаряха по този начин

-...че не могат да ви я доставят в дома ви

-да, отговаряха ми, че това е обща практика...

-да, да така е ...

-благодаря ви господине, лек ден

-знаете ли...аз бих могъл... къде живеете

-младост две

-оо-о, това е на другия край на града

-знам

-мога да дойда със собствения си автомобил, но ще ви струва още 15 лева

-добре, чудесно, няма проблем, може да дойдете когато искате, аз не излизам

-добре, ще дойда около осем и половина

-ще ви чакам и много ви благодаря, дочуване

-за нищо, дочуване на следващия ден

-ало, вчера говорих с един господин.....

-с мен говорихте, съжалявам, но нямах време, .......защо не се обадите във фирмата.....

-да, добре, благодаря ви, дочуване

-съжалявам.... дочуване

- при който искате

- ето виждате ли защо дойдох при вас

- браво, обичате каламбурите, .....вижте, сбъркали сте, аз нямам нищо общо с тази работа

- с коя работа? Аз дойдох при вас по един въпрос

- аз не съм човекът който може да ви разреши проблема

- какъв проблем, това не е проблем

- защо не ме оставите на мира, господине....

- вие сте на работа, госпожо, ако искате да сте на спокойствие недейте да работите.

- вие да не сте някъкъв съветник? ....давате ми съвети какво да правя ли?

- ако мога да ви помогна, защо не

- сега ми помагате? ....не бяхте ли вие, който търсехте помощ

- помощ е силно казано...хм.. - моля ви, вървете си, не ми губете времето

- за какво време говорите, вие обслужвате гражданите

- не е истина, че това ми случва ....на мен

- какво ви се случва?

- ...............

- сега ще мълчим, така ли?

- какво ис-ка-те!!!???

- не викайте, моля ви......

- ще викам, докато не си тръгнете

- добре, добре... тръгвам си

- ох........господи ............

След малко....

на вратата се чука

- излъгах ви

- ало, ало, охраната ли е?

 "Personal Podcasting, like personal blogs, is a fad and will fade. Just like personal sites were a fad in the early days of the Web. People experiment because content creation can be fun, sort of like finger-painting was back in preschool, but people also run out of creative energy, and the maintenance of a site, blog or Podcast becomes a chore. And the content gets boring, and the audience goes away"

Авторът завършва със:

 "I’ve been in the media all my professional life and have spent years trying to understand audience behavior. I can’t always tell what the masses will like, but I am pretty good at calling losers. And as a mass medium, Podcasting will be one of them."

ами аз от близо месец се каня да направя поне един podcast, но не "правенето" е трудно а какво да съдържа ==

но понеже съм изпразнен от съдържание……….

колкото до статията

за първи път прочетох отрицателно мнение, в общата еуфория и си мисля, че автора не е далеч от истината че подкастинга, ще продължи да съществува, но ще го правят професионалисти ==

например:

Аз като любител, ще направя 1-2 подкаста и дори да се абонира някой, което не ми се вярва (а и много да се абонират, какво от това) == ще направя още 10-на и няма да "издържа" ще се откажа ==

или ще искам подкаста да "стане" по-професионален, ще ми е нужна по-професионална техника (приличен микрофон и mixer) за начало==

трябва да намеря време … и ако продължа, защото аудиторията нараства, както и рекламодателите, лека полека ще се превърна в професионалист (в това значение на думата, че изкарвам пари за това което правя) ==

Този сценарий е възможен в щатите, но тук се съмнявам че може да се "случи" ===

съгласен съм с автора, че след модния бум нещата ще утихнат и подкастинга ще бъде една underground опция на традиционното радио каквато е и сега ==

но си мислех, че той до такава степен ще набере скорост, че традиционното радио, ще почне да се "съобразява", да го копира ===

като гледам FeedDemon-a ми се е понапълнил с RSS feeds а и iTunes се е понапълнил с podcasting-и,

а същия този тип в друга статия RSS: Not on My Desktop пише че:

"………. part of the problem is that feeds— while empowering in some ways—also remove some of the user’s independence. "

с което също съм съгласен

Към моите братя Карл и Йохан Бетовен

О!, вие които мислите и тръбите че съм враждебен, мрачен мизантроп, колко несправедливи сте и колко малко знаете причината за това! Още от дете си мечтаех да постигна нещо велико. Но спомняте ли си, че преди шест години се разболях от неизлечима болест, която се влошаваше още повече заради неспособни лекари, които ме заблуждаваха давайки ми надежда година след година че ще оздравея и накрая си казаха присъдата за лечението (което може би ще да продължи с години, и което в края на краищата може да се окаже" безмислено"). Роден със страстен и раздразнителен характер, болезнено чувствителен към светските удоволствията , аз се изолирах, и прекарвах в самота. Ако по някое време решавах да се върна към света, о! колко жестоко бивах отново отблъснат, а от преживяното ставах по-тъжен от когато и да било, заради отслабналия ми слух! - и все пак аз сметнах, че е невъзможно да казвам на другите: Говорете по-силно! Викайте! Защото съм глух! Как можех да призная че съм загубил смисъла, който би трябвало да имам повече от другите - смисъл, който някога притежавах в пълната му широта, заради което макар и малко, ме радваше професията ми. Не можех да призная това! Затова ми простете когато ме виждате да се оттеглям от вас, от тези сред които така охотно щях да бъда. Моето нещастие е двойно по-голямо поради факта, че не ме разбират.. Нима ще мога още да се наслаждавам на удоволствието от изтънчен разговор, или взаимно споделяне на мисли. Напълно изолиран, аз се завръщам в обществото, когато повече не се издържа. Аз трябваше да живея като изгнаник. Когато попадах в компания имах болезнени опасения и страх че моето състояние ще бъде забелязано. Същото беше през последната половин година която прекарах в провинцията. Моят интелигентен лекар ми препоръча да щадя слуха си колкото е възможно повече с което бях съгласен заради сегашното ми състояние, но понякога се изкушавах заради нуждата ми от общуване и си позволявах този каприз. Но какво унижение беше за мен, когато някой до мен чуваше далечен звук на флейта, а аз не чувах нищо, или когато другите чуваха как овчар подкарва стадото подвиквайки, а аз пак не чувах нищо! Такива неща ме хвърляха в такова отчаянието, че ме караха да сложа край на живота си. Изкуството! Само Изкуството, ме спираше. Ax! Нима можех да напусна светът преди да създам всичко, което усещах че беше мое призвание. Не. По този начин аз бягах от нещастния ми живот, толкова крайно нещастен, че всяка внезапна промяна ме изваждаше от равновесие във всеки един момент. Затова Търпението беше мой водач! ...................................................................(не пълен превод == заради мързел)